My Mobile Book

Или как Ерих Кестнер би разказал популярната приказка

Вълнуващата коледна история, която възнамерявам да разкажа е за тримата братя Йохан, Фриц и Юрген.  Те бяха добри прасета, рано останали сираци.  Живееха в един стар, прогнил вагон, който бяха купили за сто и двадесет марки.  Лятото се криеха от пека на слънцето в него, а зимъска снежният вятър брулеше краката им.  

Тази година натрупалият сняг сияеше под слънцето в алпийското селце Щрайзее край Зеещрай и Коледа се усещаше в ледения въздух.  Дъхът на тримата братя димеше, сякаш бяха пушили дебели пури.  Бяха намерили вчерашни кифлички пред кафенето на улица „Овощна“ и стомасите им бяха пълни.

Йохан, като най-голям, винаги се грижеше за всички.  Сега, той, умълчан, размишляваше за предстоящата зима.   Нямаше да издържат в стария вагон.  Братята му искаха да построят къща от сламки или клони, но това нямаше да им помогне срещу лютия студ.  Фриц беше предложил да даде палтото си на най-малкия, Юрген, но не беше сигурно, че щеше да е достатъчно.  Йохан гледаше по-малките прасенца и сълзи капеха от очите му.

Юрген виждаше загрижените погледи на братята си и, въпреки че беше най-малък, чудесно разбираше ситуацията.  А Коледа приближаваше.  След няколко дни запалените свещи по елхите щяха да свеждат поглед към снежните улици.

Юрген стана и решително се запъти към улицата.  В дъното й беше сгушена една малка схлупена къщичка, в която живееше строгия г-н Волф.  След няколко неуверени почуквания, вратата се отвори.  С изпотено лице и треперещ глас, Юрген успя да събере сили и да поиска помощ от възрастния съсед.  „Да ни приютите само за коледната вечер, г-н Волф“, помоли той.  „Ще изчистим снега и ще помогнем да оправите къщата“.

Но, както всички знаем, на Коледа се случват чудеса.  Трите прасенца помогнаха на г-н Волф да стегне дома си, а той им подари най-хубавия коледен подарък – остави ги да живеят на топло до пролетта!