My Mobile Book

Или как О‘Хенри би разказал популярната приказка

Бил и неговите братя се озоваха на един прашен кръстопът в Тексас.  Слънцето напичаше така, че мозъците им се разтапяха.  Бяха здрави, пращящи от сила мъжаги, ловко успели да измъкнат някакви си долари от Улфи, страшилището на щата.   Сега трябваше да решат накъде да поемат, за да избутат зимата на спокойствие.

Бил, най-хитрият, искаше да построят къща на края на жп линията, 3-4 часа път оттук.  Ще купят клони, ще я омажат с кал и ще убиват времето с покер.  Дойде ли Улфи, ще го нагостят като пуйка през октомври и ще го убедят, че вече водят честен живот.

Сам, най-почтеният, разбираше от две неща: пържоли и пушки.  Готов беше да изрови сламките от прерията, бързо-бързо да построят къща и да чакат Улфи да го гръмнат.  Сам никога не губеше самообладание при нужда от стрелба и беше сигурен, че ще улучи.

Том, най-красивият, не беше хитър и силен като братята си, нито пък умееше да побеждава на свински ушички.  Въпреки липсата на такива важни за оцеляване качества, той вече беше намерил една порядъчна млада дама, готова да им предостави вилата си в съседно градче в замяна на неговата мъжка сила и достойнство.  Този мерзавец, Улфи, нямаше да посмее да припари до дома на уважавана госпожица за нечисти цели, убеди Том братята си.

И тръгнаха трите прасенца към къщата в съседното градче.  Като феникс от прахта изникна къщата на момата.  Като морски свинчета при вида на русалка, тримата братя се затичаха натам, запотени и запъхтяни.  Вееха се косите им от парещия вятър, очите им блестяха от радост и глад. 

„Добре дошли, момчета“, посрещна ги Улфи.