My Mobile Book

Или как се отглеждат тийнейджъри

Не мога да реша какво ме дразни повече – дългите мигли и орелските нокти на дъщеря ми, смъкнатите панталони и развлачените тениски на сина ми или постоянната ми недоверчивост, че това са в действителност МОИТЕ деца. 

Спомням си бебешката миризма, първата усмивка, първата думичка, първата стъпка с умиление.  Просълзявам се като си спомня за искреното възхищение и любов, с което малките ангелчета ме гледаха.  Мама беше там – да сподели, да ръкопляска, да види.  Гордостта от представянето на концертите и възторгът от спортните им постижения.  Трепетното очакване на ваканциите и радостта им от откриването на нови светове.  Заедно преминавахме от една приказка в друга.  Мама беше там – да насърчава, да съветва, да води за ръчичка.

И после всичко свърши.  Не малко по малко, а изведнъж.  Стряскащо и неочаквано.  Мама загуби контрол, а вчерашните деца повярваха, че са непобедими.  И в най-добрите семейства се случва. 

Още Платон е казвал, че „днешните млади за нищо не стават”.  Прав е човекът.  По наше време слушахме възрастните в захлас, четяхме сериозни книги, помагахме с желание в къщи, почти не пиехме алкохол, рядко пушехме цигари, не карахме никакви коли и слушахме естрада със сериозна нравствена насоченост.  Още по-преди юношите ценяха мъдростта и уважаваха опита на по-възрастните.  Не са като днешната разхайтена младеж, която само играе видеоигри, слуша някаква скапана тропаща музика, вярва само и единствено на чичо Гугъл и черпи информация за всичко от смартфоните.  Накъде отива този свят, Боже??

Най-хубавото на пубертета е, че все някога свършва.  Защо въобще започва, не знам и не искам да знам.  Но като дългосрочен боец на тийнейджърския фронт, според модела на Аристотел, успях да формулирам дедуктивен метод за структуриране и предаване на познанието. 

Аксиома (изходно самоочевидно твърдение): Тийнейджърът знае всичко

Никога, ама никога не забравяйте, че тийнейджърът отдавна е разбрал същността на живота.  Всичко е постижимо и всеки проблем е решим.  Например, изобщо не е необходимо да се обяснява защо ваденето на пластмасов пистолет-реплика в училище води до затваряне на центъра на града от спец-части на полицията.  Или как принудителното извеждане от сили на реда на летището е резултат от пушенето на вейп на гейта за самолета.  Те знаят кое как.  Няма нужда да им се дотяга с разводнени мисли за спазване на прости правила. 

Ясно им е, че с бързане доникъде не се стига.  Крещенето „Хайде, хайде, хайде…“ не е помогнало на никого да стигне навреме, само води до излагане. 

Тийнейджърът знае колко е важна репутацията му.  Майки, които използват умалителни имена, слушат Бон Джоуви, не се обличат подходящо за възрастта си или пък случайно заговорят приятелите му, съзнателно биват пренебрегвани и наказвани с мълчание.

Хипотеза (твърдение, което подлежи на доказване): Тийнейджърът е вечно отегчен

Как няма да са отегчени като всичко са видяли и всичко им е ясно.  И на мене ще ми е тягостно, ако някой нищо неразбиращ ми говори за Тик-Ток или Снапчат.   Така че, няма нужда да се настоява за ползите от училището – пари се изкарват и от видеоигри, а и без мотане из класните стаи.  Хващам се, че и аз се отегчавам от скучни разговори за домашни и училищни проекти. 

Освен това, тяхното време е ценно.  Нечленоразделните звуци, са достатъчно изразителни, за да поддържат разговорите живи.  Защо трябва да се губи време с цели думи, да не говорим изречения?  Или, като са казали, че ще си оправят стаята, не е необходимо да им се напомня всяка седмица. 

Скучно им е да стават сутрин, скучно им е да лягат вечер.  „Няма значение“ е най-честият отговор, но само защото е тежко да обясняваш на някакви невежи всичко, което знаеш.  По-добре тресни вратата и ги остави да се гърчат в неведение.

Теорема (доказано логическо твърдение): Тийнейджърът иска всичко и го иска сега (I want it all and I want it now)

След час и половина – два вземане на душ, гримиране или оправяне на косата, цъфналия нос, наболите мустачки и обиците по ушите, носа, езика и пъпа, Тийнейджърът е готов да покори света.  Слушалките в ушите, за да няма разсейващи дразнители, пренебрежителният поглед и мутиралият глас са точно толкова важни, колкото Найки, скритите татуировки, тревата в джоба и изветрелия мозък.  Предстои навлизане в живота.

И пак има протести.  Сега пък за какво протестира Тийнейджърът?  Не иска да му се дава, не иска да му се помага, иска да постига всичко сам.  Веднага. Доказано.