My Mobile Book

Или как Даниел Стийл би разказала популярната приказка

Братята Боярски, се славеха като едни от най-богатите хора в света.  Потомци на стар белогвардейски род прасета, те израснаха в нищета в катакомбите на Париж.  Бяха шестгодишни, когато баща им почина от алкохолизъм, а на 14 годишна възраст изгубиха майка си от туберкулоза.   Сестра им, Наташа, си отиде от пневмония на 8 години.  Попаднали на улицата след смъртта на майка си, те оцеляха благодарение на съобразителността си и се заклеха когато пораснат, с цената на всичко, никога да не допуснат да бъдат бедни.  Ърнест, Александър и Уилям започнаха работа като куриери на 15 години, на 17 вече бяха основали собствена компания и на 21 вече бяха натрупали повече пари, отколкото някога си беше мечтали и вървяха нагоре, движени от ожесточена амбиция.  Единствената празнина в душите им беше загубата на тяхната малка сестричка.

Въпреки, че тримата братя бяха неразделни в бизнеса, техният личен живот беше много различен.  Ърнест, внимателен и всеотдаен мъж, имаше кротка и стабилна връзка с Жизел, корпоративна адвокатка.  Двамата живееха заедно вече 4 години в хармония и спокойствие в центъра на града, в къща, красиво изработена от дървени съчки от Булонския лес.  За Ърнест това беше „крепостта“ му.  Прибираше се с радост у дома, да зърне любимата си и да отпият чаша вино в уютна обстановка.

Александър, от друга страна, наскоро разкри сърцето си пред Габриела, с която ги сближаваше дългогодишно приятелство.  Габриела го обичаше пламенно от детска възраст и прие признанията му с огромна радост.  Като две мили гургулички, те планираха да свият гнездо в Трокадеро, близо до Айфеловата кула.  Летящ от щастие, Александър беше намерил шикозен тухлен апартамент, обзаведен от най-известните парижки дизайнери, с който планираше да изненада любимата си.

Уилям, най-непредвидимият от братята, проявяваше достатъчно щедрост към жените, но не се обвързваше с обещания за бъдещето.  Клеманс, жената до него сега, знаеше, че условието му при всяка връзка беше да няма деца. Ясно беше дал да се разбере, че никога няма да има брак и това не се коментираше.  Построен по най-новия екологичен процес от алпийска слама, апартаментът, който й беше осигурил на авеню Монтен, бе беше достатъчно луксозен и дискретен за техните чести срещи.

Една топла есенна вечер, братя Боярски решиха да вечерят в един ресторант, често посещаван от изтънчени ценители на виното и добрата храна, с прекрасна гледка към Сена. Красивите половинки на братята блестяха като перли всред гостите на заведението. Компанията избра единодушно телешко бургиньон и патешко конфи.  Уилям поръча и няколко бутилки вино, всяка по две хиляди евро, което беше изпито като вода.  Музиката тихо звучеше в далечината, смехът на посетителите ромолеше като ручей наоколо, а опиянението от любовта, успеха и парите изгаряше лицата на тримата братя. 

И тогава се появи тя – малката продавачка на цветя.  Едно крехко, изумително красиво създание, облечено в дрипи, но сякаш сияещо в тях.  „Добър вечер.  Казвам се Наташа.  Цветя за дамите, моля“, каза с най-изразителния звънлив детски глас тя.  Братята онемяха, като че ли видяха призрак.  Та това сираче беше копие на тяхната непрежалима сестричка!  Не можеха да помръднат от столовете, а от лицата им бавно се стичаха сълзи.  Сърцата им се свиваха от тежка скръб, а душите им ликуваха в този момент – та това беше дар свише!  В един миг и тримата осъзнаха, че това момиченце е всичко, което им е липсвало досега.  Бавно, един по един, прегърнаха малката красавица и се зарекоха да направят всичко за нея.  Тя им се усмихна и кимна.  Бъдещето пред тях бе изпълнено с обещания и надежда.