Фактурата

Тони е мастит бизнесмен, постигнал всичко сам, с двете си ръце и който няма време за нищо.  Тони звъни по телефона на Светла.  Опитва да говори спокойно, но е припрян, защото има важни бизнес дела.

Светла: Ало.

Тони: Алоооо, защо не вдигаш телефона?

Светла: Вдигам де.

Тони: А защо мълчиш?

Светла: Казах „ало“ като вдигнах.

Тони: Нищо не каза, аз като че ли не чувам?! (тонът е повишен)

Светла: Какво става?

Тони: Ти къде си бе?  Защо не вдигаш като звъня?

Светла: Явно телефонът ти нещо не е в ред.

Тони: Работи си телефона.  Нали досега говорих с Венци.  Оправете си телефоните, че нямам нерви вече.  Само идиоти около мене.

Светла: Кажи какво има.

Тони: Слушай сега, ама много внимателно.  Не може аз да се разкъсвам по цял ден, а тоя да ми се прави на луд.  Ще му кажа аз на него.

Светла: За кого говориш?

Тони: Не ме прекъсвай!  Аз тебе прекъсвам ли те?

Светла: Добре, слушам те.

Тони: Та, какво беше сега? Така като ме прекъснеш и си загубвам мисълта.  От три дена те питам и само ми губите времето.  Последно: пише ли цените в документа, който придружава контейнера?

Светла: Както ти обясних преди, в импортно-експортния бизнес има 3 основни документа: проформа фактура, фактура и опаковъчен лист.

Тони: Ти сега ще ме учиш ли?

Светла: Не, искам само да кажа, че проформа фактурата е основанието за плащане….

Тони: Ти за малоумен ли ме имаш?

Светла: … фактурата и опаковъчният лист придружават стоката в контейнера.

Тони: Що говориш глупости бе? Фактурата е електронна и се праща по имейл на митницата.

Светла: Няма значение дали е в електронен вид или на хартия.

Тони: Ей, Светле!  Как ще няма значение?  Нали имейлът отива в митницата преди да е пристигнал контейнерът и там се освобождава. 

Светла: Да, но…

Тони: Няма „но“.  Аз колко контейнери съм докарал – от Италия, от Америка …. Правилата за всички са едни и същи.  Или за вас, аристократите, не е така?

Светла: Искам само да ти обясня…

Тони: Няма какво да ми обясняваш.  Знам ви аз вас – за вас може, за другите не може.  Нали така бе, Светле?  Знаем се ние с тебе, колко години ми съсипваш живота.  15 години се моля аз на Господ да ме оттърве!

Светла: За фактурата да ти кажа.  Това, което пише във фактурата и това, което пише в опаковъчния лист трябва да е едно и също нещо.

Тони: Как се казва документа, който придружава контейнера?

Светла: Опаковъчен лист.

Тони: За него говоря.  Там пише ли цените?

Светла: Не, но…

Тони: Тенк ю, значи Ники е прав.  Мъжко момче е той.  Това е всичко, което исках да знам.  Какво се разправяме три дена по този въпрос.  Малко ми идва в повече.  Изнервям се.

Светла: Не ми задаваш правилните въпроси.

Тони: Значи не знам как да задавам въпроси.  Такъв съм аз, борец от спортното.  Вие като толкова ги разбирате нещата защо сте на това дередже?  Всеки е там, където му е мястото.  Университетите ли ви учат да не мислите?  Или сте си такива – глупавички?  Мамините ми те.

Светла: Този разговор е излишен.

Тони: Нали?! Всеки път като почна да говоря истините и нямаме време, не ни се слуша.  Не знам какви интриги въртите.

Светла: За какви интриги говориш?

Тони: Много добре знаеш.  Аз само си мълча и ви гледам сеира отстрани.  Колко пъти ти казах аз на тебе да не слагаш онази инжекция.  Ама – не, трябваше докторът да ти каже, за да я спреш.  Казах ти какво ще се случи с Адриана, казах ти какво ще се случи с Борил.  Сбърках ли, а? Ама кой съм аз, че ще ме слушаш.  Нали ми го каза.  Ти сега на мене ми кажи: за какво ги раждате тея деца, бе?  Като не можете да ги гледате, не ги раждайте!

Светла: Ама какво общо имат децата тука?

Тони: Всичко общо.  Ти ако искаш да си се тровиш, трови се.  Ама не може да убиваш децата, защото не са само твои! 

Светла: Значи ако бяха само мои, можеше да ги убивам, така ли?

Тони: Ти явно искаш да стане скандал.  (мълчание 30 сек) Не те разбирам, Светленце.  Пращал съм ти видео-та да гледаш, да четеш съм ти пращал.  Ти не видя ли, онзи, руснакът, Неумивакин какво е казал?

Светла: Аз Тик-Ток не гледам.

Тони: Защо не гледаш, а?  Защото ви промиват мозъците.  Още преди 30 години разбрах аз накъде отиват нещата.  Чифутите вече са си направили плана – пръскат от небето твоите деца, на джендъри ще ги направят.  Само онзи, малкият, той ще оправи света.  Голяма работа е той, ей! 

Светла: За Путин ли ми говориш?

Тони: Ами за кой друг?!  Велик стратег е той. В Е Л И К!  Ти видя ли как Украйна скоро ще клекне.  Опъна им се той, опъна.  Те не очакваха.  Видя ли сега какво направиха с Палестина гадовете?  Избиват невинни дечица.  Почва да ме избива на съдизъм като се сетя.

Светла: Тони, дай да сменим темата.

Тони: Ама не мога повече да говоря, чакат ме хората тука, а ти си седнала глупости да ми говориш.  Аз да не съм държавен служител да пия кафенце по цял ден като тебе.   Живот си живееш ти, Светленце!

Светла: Добре, хайде тогава.

Тони: Искам правилно да ме разбереш.  Не съм спал като хората месеци наред, краката ми се подуват…. Майка ми не ме е виждала от лятото, а е саминка.  Разкъсвам се по цял ден, а ти тука си седнала да ми губиш времето и да се заяждаш с мене по телефона.  Това ли ти доставя удоволствие, бе Светленце?

Светла: Айде чао

Тони: Чао.  И като звъня, да си вдигаш телефона.  Щом звъня, значи е важно.

Leave a comment