My Mobile Book

Forza del destino или защо искам да съм майка (анотация за филм)

Филмът изследва майчинския инстинкт, вътрешната нужда от продължение на родовата памет и наследството, естествения нагон, нормите и изискванията на обществото. 

Вероника и Кирил са млада двойка, наскоро завършили университет и с обещаващи професионални кариери.  От 2-3 години са заедно, бурната страст е отминала и те са готови да станат родители.  Забременяването не се получава и те преминават през няколко инвитро опити. При последния опит, зачеват с близнаци, които умират в преждевременно раждане.  Вероника и Кирил се разкъсват от решението, което трябва да вземат:  дали да продължат мечтата си да имат дете или да се откажат.

Филмът проследява кризата, която липсата на наследник поражда във всеки един от тях индивидуално и като двойка.  Вероника и Кирил не се чувстват достатъчно пълноценни, изпитват чувства на вина, срам и наказаност от „природата и Бог“, сякаш трябва да изкупват нечий грехове,  собствени или не.  Разочарованието при резултатите на тестовете за бременност всеки месец и превръщането на интимността в задължение води до загубване на доверието между тях.  Неизказаните обвинения, липсата на подкрепа и социалното отдръпване задълбочават вътрешното противоречие.  Едновременно с това, Вероника и Кирил осъзнават, че отношенията им стават все по-дълбоки заради душевната травма, през която преминават заедно и никой друг не разбира.

Петя е от малък провинциален град, едва завършила 8ми клас, ненаясно какво иска в живота.  От малка усеща силата, която има върху момчетата.  Петя открива способността да изкарва пари от секса много малка – срещу дрехи, парфюмчета, разходки до големия град.  Няма други амбиции, освен да намери мъж, който да я издържа.  На 22 години вече е родила 2 деца от случайни връзки, които са оставени за осиновяване.  Петя е отново бременна и се надява този път да успее да върже бащата – италианец с успешен бизнес и скъпа кола. 

Притеснението „какво ще кажат хората“ не е фактор в мечтите и щенията на Петя.  Вече два пъти е минала през процеса на отказване от дете.  Знае много добре какво е да се чувстваш недостойна, мръсна, грешна, ужасна.  Никога не намира кой да я насърчи да намери в себе си убеждението, че всъщност е едно наивно момиче. Престъпление с вечна присъда.

Първата част на филма разглежда в паралел външните и вътрешните противоречия на песонажите, като фокусът е върху голямата разлика в манталитет и начин на живот.  Развитието на вътрешната борба във всеки един от тях води до решението на Петя да остави третото си дете за осиновяване, а Вероника и Кирил да го приемат в семейството си.  Тримата никога не се срещат.  Единствената връзка между тях е детето.

Минават години.  Вероника и Кирил се развеждат след стреса на репродуктивните проблеми и сътресението от новите задължения в семейството.  Детето им израства осигурено, но неспокойно между новите семейства на двамата си родители.  Петя намира мъж, който всъщност държи на нея и създава семейство, уляга.  Ражда още 3 деца, които отглеждат заедно.  Не се и сеща за предишните 3, от които се е отказала.  Докато един ден детето не се появява на вратата й.

Въпреки че Вероника и Кирил са приели необходимостта на детето си да разбере биологичния си произход, Петя е втрещена от чувствата на срам и позор, които бликват в този момент.  Категорично отказва да запознае детето със семейството си и отхвърля възможността за по-нататъшни срещи.  Единственият реверанс, който прави за биологичното си отроче е, че дава информация за бащата в Италия.  Детето осъществява връзка с него и развива топли взаимоотношения.