My Mobile Book

Парещото слънце посреща самолета в Панама. Морският бриз опитва да навакса, но жегата е толкова голяма, че дори палмите едвам дишат. Отнякъде се появява шапката – сламена, с черна лента, мека и хладна. Hola! Bienvenido a Panamá. Единственото място на света, където може да видите слънцето да изгрява над Тихия океан и да залязва над Атлантическия.

Пъстрите цветове на екваториалния климат и синината на океана – онази неземна синина, която уморява очите – са фон, на който усмихнати, за никъде небързащи, ниски и добре изпечени от слънцето метиси и индианци те посрещат с радост. Говорят испански, плащат в щатски долари, пият домашен ром, ядат океанска риба и екзотични плодове от градината. Добре образовани и с най-високия стандарт на живот в Централна Америка, те са горди панамци. И носят шапки.

Панамската шапка е явление. Лека, дишаща и изключително устойчива във времето. В средата на 19–и век златотърсачи преминали Панамския провлак, отивайки за Калифорния. Там те си купили шапки, които превзели модната арена в САЩ. През 1855 г., един французин, който живеел в Панама, представил шапките на световното изложение в Париж. Нежният материал направил силно впечатление на френските ценители на модата, някои дори го описали като „сламен плат“. През 1925 г. в Турция дори забранили традиционния фес и въвели носенето на панамски шапки. 

Панамската шапка е носена от копачите на Панамския канал, от работници на плантациите, от пирати, от наркобарони, от кинозвезди, че дори и от английското кралско семейство. Красила е главите на Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил, Никита Хрушчов, Хъмфри Богарт и Майкъл Джордан. Предпазва от слънцето, но е и задължителен елемент от традиционните танци салса и тамборито. Доказателство за елегантност и класа в облеклото, тя е любима и на панамското гето. Изработва се трудно и бавно, на ръка, от майстори-тъкачи, от влакната на палмата токуила. Създаването на една шапка отнема доста време – от подбора и прибирането на сламата до стегнатостта на тъкането – но само така се създава символ.

Панамската шапка е на границата на две американски култури – северната и южната. Носи се в забързаните от сделки небостъргачи на Панама Сити, но и в летаргичните следобеди на плажа. Хората с шапките могат да ти обещаят да свършат работа „маняна“, но и да разработват програми с изкуствен интелект. Пропускат огромни кораби през Панамския канал, но и играят с нахални маймунки и папагали в къщи. Бавно и досадно готвят царевица с боб, но и са втори в света по офшорни зони и инвестиции.

От бурните води на Тихия океан до спокойствието на Карибите, от опасната колумбийска джунгла до цивилизованата граница с Коста Рика, панамската шапка може да се види навсякъде – по кораби, барове, училища, дори и църкви. Освен на крайбрежните плажове, изкушението да разходиш шапката си из островите на Панама е огромно – чиста вода и бели пясъци, които едва ли биха оставили някого безразличен. Удоволствието от секо (тръстиков ром с мляко) или домашно тамале (пълнени пелмени) е двойно с панамската шапка под сянката на палмата. 

Генерал Викториано, панамският национален герой, учител на пренебрегнатите и поддръжник на правата на индианците, е екзекутиран заради убежденията си в кратера на вулкана Антон Ел Вале, с панамска шапка на глава. Мануел Нориега е поискал убежище в посолството на Ватикана по време на войната със САЩ, с любимата си шапка. После се предал на американците, пак с нея, след 48 часа гръмко вражеско огласяне на района с рок музика, която той толкова ненавиждал. Панамски шапки носели и американските военни в базите около Канала. Франк Гери, архитектът на Био музея в Панама, не е виждан без нея. Местните индиански племена, толкова далече от модерната култура, слагат панамски шапки по време на специални ритуали. Днес дори нелегалните мигранти, опитвайки късмета си в непроходимата джунгла на границата с Колумбия, носят шапките за късмет.

Интересно нещо е шапката. Повдигаме шапки за поздрав, хвърляме ги във въздуха от радост, сваляме ги в знак на почитание. Панамската шапка можем само да я завъртим, да се унесем в слънчевото й спокойствие и цветната й история. И да не забравяме, че истинската панамска шапка всъщност не само идва от Еквадор, но и се произвежда само там.